Къщата на Таюя

Очите на Итачи станаха най-нормални без шаринган.Той отвори вратата с другата ръка и остави внимтелно момичето върху спалнята.Итачи седна отстрани и каза:
-Ето вече може да спиш спокойно.

-Е това вече са формалности.Ако искаш се облечи.

Итачи се засмя и каза;
-Като дете си.

Итачи се изсмя доста шумно и каза:
-Да,извинявай за това просто някой път съм малко психясъл.

Итачи леко се подхилкна и каза:
-Ето вече за това не съжелявам.

Итачи леко се наклони към гърдите на момичето и каза:
-Ами да надявам се. -Той умишлено се наклони защото от използването на Аматерасуто или когато уби пчелата използва Шарингана си и така той загуби част от зрението си.Щеше да се възтанови,но бавно

Итачи си затвори очите защото усети,че му трябва малко тъмнина.Той просто се остави да прави каквото иска.

Итачи си вдигна леко ръката и каза:
-Добр,добре разбрах,че си радостна.Нали знаеш какъв е страничният ефект след изпозлването на Мангекою чарнгана

-Спокойно няма.Очните техники са сложно нещо за човек който не ги притежава.И да ти обесня няма да ме разбереш напълно за какво става въпрос.

-Спокойно аз ще си почина мисля,че на тебе ти трябва повече почивка заради днешното събитие.

-Да,така беше и с майка ми.Винаги ставаше първа за да изчисти цялото имение и лягаше последна за да си доизчисти и измие цялото имение.От където започваше там свършваше.
Итачи си стисна леко очите и една кървава сълзичка се стече по гърдите на Таюя и той каза тихо:
-Ксууу мамка му.Не отново.

-Боли,но вече съм свикнал.Не е нищо ново за мен.

-Добре де добре няма повече обещавам.