Къщата на Таюя

-Да,вече е малко по-добре.До няколко дена всичко ще си е както трябва.
Итачи си пъхна ръката под чершава и без да иска си сложи ръката между краката на Таюя.След това я махна и каза;
-Опа грешка.

Итачи се засмя леко и каза;
-Не просто не прецених разтоянието между теб и мен.

-Не,точно сега не,но ако се нуждаеш от това ще го направя.

-Какво да не ти харесва косата ми?

Итачи се усмихна леко и си надгина главата.Той се протегна и махна черният ластик от косата си която я държете на опашка.След това отново легна и косата му се разтели по цялата възглавница

-Моля те само без плитки.Мразя ги.

Итачи леко се облиза там където го беше целунала и каза;
-Няма проблем

-Ами.да ако може.Тоест ще дойда с теб.Само ако може леко ще трябва да ме водиш защото почти не виждам.Всичко ми е размазано и го виждам 3,но

Итачи вървеше след нея.Той не беше с шаринган.Просто очите му бяха катранено черни и леко мътни.Очите му просто шареха наляво надясно

Итачи използва джутсу и слезе по стапалата по бързия начин.Той почти боквално се телепортира пред стълбите.

-Спокойно виждам все пак не съм пълна 0.

Итачи посегна към чашата,но първоначално неможа да я хване.Обаче Таюя я беше пуснала вече защото може би си мислеше,че той ще я хване.Итачи веднага активира манге шарингана си и изкриви съвсем времевото пространство и върна времето леко и този път я хвана и отново очите му станаха нормални.
-Благодаря.