Хотару ходеше бавно и спокойно с високо вдигната глава, сякаш светът беше нейн. Истината беше, че тя си мислеше за Утаката, нейният учител и спътник. Или може би беше обратното. Е нямаше значение, защото сега го нямаше, нямаше го и това беше факт. Хотару не знаеше, точно къде да отиде сама, затова реши да се поразходи из селата. Тя влезе все тъй бавно през портите и поздрави пазачите. И като член на клан основан от Третия Хокаге те не и направиха проблем. Хотару продължи да ходи към вътрешността на селото.
